Винаги сме били в особено приятелски отношения с търговците в България. Бизнес фрази като: „Стоката ни трябва за вчера“; „Дайте ни по-голяма търговска отстъпка“ или „Не може ли на разсрочено плащане?“, винаги са били част от комуникацията ни с тях.
Ако трябва да опиша взаимовръзката между нас и търговците (големи, средни, малки и всякакви), ще се започна така:
Търговецът е най-големият бич за нас – поне в България и със сигурност за ЗИТА! Това е икономическата прослойка, която най-безцеремонно, безочливо и нехайно, без дори да се замисли, „мачка“, „изнасилва“, деребейства и се подиграва с българския производител.
И ако осъзнавам и се респектирам от силата, влиянието и контролът, който указват на вътрешния ни пазар големите чуждестранни търговски вериги, в които е „вкаран“ доста опит, интелект и разбира се пари, се възмущавам от повечето български байганьовци*, учили-недоучили, съкратени от държавната си работа поради некадърност, взели та си повярвали и се захванали с търговийка.
И тъй като в България има демокрация и всеки може да прави каквото си поиска, а държавните чиновници имат много по-важна работа от това да контролират пазара, тези търговци – байганьовци правят каквото си искат.
Това обаче пряко влияе върху нас и е част от голямата драма на българското производство!
Заради всичко това, колкото и да ни е некомфортно, ние – ЗИТА сме принудени да се занимаваме и с търговия, което разпилява ресурсите ни, а това се отразява негативно на производствената и развойна ни дейност – за съжаление!
* За тези „търговци“, които са пропуснали часовете по литература, Бай Ганьо е литературен герой и НЕ Е синоним на добро отношение в алъш-вериша, така че съществителното байганьовци не е комплимент към тях, а нарицателно!
Статията написа Станислав Джамбазов
Горещ почитател на проницателността в творчеството на Алеко Константинов
