Моите хобита
За добро или за лошо съм от типа хора, които не разделят времето си на работно и лично. Всичко в ежедневието ми е свързано и с професията и с хобитата.
За работата е ясно къде работя и с какво се занимавам, продължавам с хобитата си.
Спорт, емпирично-експериментална биохимия и диетология (пак основана главно на емпирично изследователския метод)
Дали спортът може да се нарече хоби в моя случай по-скоро бих казал – не, но тъй като отдавна не се занимавам професионално с него, той си остава важна част от ежедневието ми. И понеже вече повече от 40 години съм по зали, стадиони, басейни и спортни площадки, извънработните ми интереси също са свързани с него.
Преди около 20 години реших, че трябва да обърна повечко внимание на здравословното си състояние и така се „запали“ интересът ми към здравословния начин на живот. От сега да кажа, че това е относително понятие и еталон за здравословен живот според мен няма.
Всичко е строго индивидуално, така че това което пиша се отнася единствено и само до мен.
За спорта написах, че той отдавна е част от моя живот, но това съвсем не ми беше достатъчно да бъда здрав. Напротив, ако не знаеш как и колко, спортът не само няма да помогне, но и може сериозно да навреди. Тялото е работеща система на която трябва да познаваш и разбираш принципа на работа.
Това звучи доста технически, но си е самата истина. Човекът е биологична машина проектирана, конструирана и работеща съвършено, ако се познава и обслужва правилно. И така стигнах до биохимията.
Интересът ми към биохимията се пробуди по време на следването ми във Висшия институт по физическа култура “Георги Димитров”, настоящем НСА “Васил Левски”.
От тогава, че досега, след прочетени десетки учебници и помагала по биохимия, анатомия, физиология, специализирана литература, научни статии, изслушани лекции, изследвания и друга допълнителна информация, мога нескромно да кажа, че знам това което ми е необходимо (подчертавам дебело според мен и за мен), организмът ми да функционира правилно и относително здравословно.
И понеже сравних човешкото тяло с машина, продължавам в същия дух.
За да работи качествено, икономично и пълноценно тази система, да не и се прави често ремонт и подмяна на резервни части, стигаме може би до най-същественото – с какво захранваме машината?
Така стигам и до диетологията
Храненето е нещото с което през последните двадесет години най-много съм експериментирал.
За този период осъзнах, че колкото и учебници, публикации, мнения и статии да съм прочел по диетология (или в някой научни школи – Трофология), колкото и да съм се интересувал от тази наука, докато не подходя емпирично към промените, резултатът ще е неясен.
Като увод започнах с моите хобита не защото мисля, че съм много интересен на хората, а за да свържа личния си опит и знания от извънработните ми интереси с работата на ЗИТА, като по този начин изградя доверие у читателя.
И тъй като едно от най-важните неща за здравето е каква вода пием, ще започна именно с това.
После ще обясня разбиранията ми за здравословния начин на живот и по-специално за спорта и храненето; ще си позволя да дам (все пак блогът си е мой) някой и друг съвет за тези, които си мечтаят да отслабнат и все не успяват и накрая ще споделя възгледите си за периодичното гладуване; кое ме мотивира да започна да го практикувам и как го правя.
И така: Каква вода пием?
Извън професионалните ми контакти, обичайните въпроси които ми се задават са: Как поддържаш форма си? Как да отслабна и аз така?
Антропометрия:
Висок съм 182 сантиметра; между 4 и 6% висцерални мазнини поддържани целогодишно; добра спортна форма за 54 годишен мъж; физически здрав; без медикаментозна терапия поддържам кръвно налягане (измерено след период на покой в спокойна обстановка) между 110 до 120 (систолично) и 65 до 75 (диастолично); пулс между 45 и 55 удара в минута.
Някой ще кажат, че това зависи от гените на човека. Аз ще кажа, че това е вследствие знанията и дългогодишният опит натрупан по емпиричен път.
Връзката между антропометрията ми и работата на фирма ЗИТА са устройствата за обработка на вода, променящи нейните физико-химични показатели, влияещи благоприятно върху човешката физиология.
За да сме здрави, в добра спортна форма и работоспособни, един от най-важните фактори въздействащ на това, е водата която пием!
Със сигурност много хора не са се замисляли върху този факт (подчертавам дебело думата факт заради нейното значение!).
Всички специалисти ви говорят, колко е важно да пиете много вода. Някой казват, колкото повече, толкова по-добре; други конкретизират 3-4 литра на ден; трети изчисляват нужното количество вода на база телесното тегло и т.н. и т. н. Във всичко това може да има истина основаваща се на теории и научни изследвания, но най-важното е КАКВА ВОДА ПИЕТЕ! От това зависи дали количеството ще е здравословно за вас или не.
Когато някой медик, фитнес инструктор или диетолог, ви “назначи” определено количество вода на ден, го попитайте каква вода точно ви препоръчва и защо е избрал именно нея – това все пак ви касае пряко.
Заради здравето ви е важно да осъзнаете съществеността на това, каква точно вода пиете, колко и от къде!
Аз съм убеден, че човек трябва да пие вода от региона в който живее и това не е клише, което повтарям като папагал след като съм го прочел някъде, а е твърдение за което си имам обяснение, но към момента няма да споделям.
Устройствата за обработка на вода предлагани от ЗИТА, с които обработвам ежедневно водата си, са една от основните причините да поддържам добра здравословна форма в продължение на доста години.
Такава обработка на водата препоръчвам да правите и вие! И тъй като държа да предизвикам доверие у читателя към написаното от мен, ще завърша този фрагмент със следното:
Здравето ви не ме интересува! Не искам да звуча арогантно, но не искам и да лицемернича. Интересуват ме продажбите на ЗИТА, но в случая ползите са взаимни!
Мнението ми за здравословния начин на живот
Много пъти съм се замислял, как един човек решил да промени нещо в живота си (когато минеш 40-те се замисляш за това) с цел да се почувства по-млад, по-енергичен, да изглежда по-желан, да повиши либидото и самочувствието си, ще го направи?
Какъв ще е специалистът който ще му помогне да постигне това?
И тъй като отговорът не е лесен, много хора се отказват още преди да са предприели нещо. Наглед елементарни неща като малко спорт, някой и друг килограм надолу се указват обаче и нещата, които години наред се каниш да направиш и никога не ти се получава. Защо?
Защото искате, но не знаете как да започнете!
Ако имахте отговор на въпроса за специалистът щеше да е добре. Той ще подходи професионално и индивидуално, като изготви спортната ви програма; ще направи хранителния ви режим като се съобрази с вашето физическото и ментално здраве; той ще е с медицинско образование така че спокойно ще му доверите здравето си; ще е с богат спортен опит и познания в спортната методология; ще е запознат със съвременните насоки в храненето (пиша съвременни, защото болшинството от настоящите капацитети по диетология в България, са учили от учебници издавани миналия век, а теориите и тенденциите включително и храните от тогава до сега доста са се променили).
Ето ви обаче и една истина:
Такъв специалист много трудно ще намерите! Дори и да го намерите, повярвайте ми, няма да може да си го позволите.
Затова, взимайте се в ръце, почетете, купете си AQUAFIT®, задайте въпросите си (само след като сте си купили AQUAFIT®), „стягайте колана“ и се захващайте с промяната.
Моят отговор на въпроса: Как да отслабна?
За тези които се интересуват от темата, препоръчвам да продължават да четат любознателно, защото това са опит и знания трупани с десетилетия; години изпълнени с грешки, провали и успехи. Все неща, които струват много скъпо и в прекия и преносен смисъл.
С фитнес не става!
Какъвто и смисъл да влагате в думата „фитнес“, това е част от процеса на отслабването, но не и основния двигател на метаморфозата която очаквате (образно казано).
Аз бих препоръчал в началото даже да пропуснете фитнес залата. Защо? Защото там съм виждал всякакви глупости включително правени и от мен, макар да имам спортно образование. Благодарение на незнание, малко опит и безброй други причини, в годините си причиних травми, които до ден днешен ме мъчат.
Представете си какво може да си навлече човек, който няма хабер от спорт, влязъл в зала пълна с тежести, уреди и всякакви фитнес машинарии.
Да не забравяме и фактора – фитнес инструктор.
Тук не искам да обиждам или критикувам младежите по фитнес залите, но въпросният хипотетичен инструктор обикновено е напомпан 20-25 годишен младеж, изглеждащ перфектно, със скъпо спортно костюмче и самочувствие като на първата дружка на Арнолд Шварценегер. Ако такъв човек ви изготви тренировъчна програма за месец напред още на първия-втори ден от запознанството ви и накрая на тренировката ви забърка протеиново шейкче, заедно с някоя протеинова вафла – БЯГАЙТЕ БЪРЗО!
Не доверявайте здравето си на хора, които само изглеждат добре! С днешната синтетика, лесно може да се постигнат бързи резултати, особено когато си на 25-30 години.
Обаче:
- Спортен специалист не се става за 5-6 години вдигане на тежести по залите.
На мен ми трябваха доста години за да разбера и осмисля ученото по време на следването ми във ВИФ (НСА).
Не е достатъчно само да четеш и запомняш от учебници; да се явяваш по изпити и накрая да получиш някакъв образователен ценз. Да, това е важно, но е началото на последващ дълъг път от опити, експерименти, проби, грешки и самоусъвършенстване.
- Анатомия, физиология и биохимия не се учат от списания по културизъм.
Ето ви и няколко съвета за начало, преди фитнес залата:
Научете се да дишате правилно при изпълнение на физически упражнения – основно правило!
Научете се да разтягате (така наречения „стречинг“) мускулните си групи и го правете преди, по време и след тренировка!
Научете се да клякате правилно. Не подценявайте това упражнение и не си мислете че знаете как се кляка, особено ако не сте се занимавали никога със спорт!
Ако нямате спортен опит, не започвайте отслабването с бягане! Грешка, която начинаещите правят често. И да се “убиете” от бягане (5-10-15-20 километра), най-много да се повредите отколкото да направите нещо градивно.
Колкото и да ви се струва странно и да си мислите, че това са съвсем естествени и вродени движения на тялото (клякане и бягане), с които всеки се е родил научен, когато става въпрос за използване на тези дейности в по-различна насоченост (в случая за повишаване на физическата активност), нещата са малко по-различни.
И при бягането; и при клякането има някой нюанси, които ако не знаете и не спазвате може сериозно да се увредите. Изисква се спортен опит и техника, която първо да ви се обясни и покаже и след това вие да усвоите!
Така стигаме до най-важната част от отслабването, а именно – храненето.
В последните десет години поддържам телесни мазнини между 4 и 6% и в рамките на един месец мога да ги „смъкна“ до 3%.
Който го е правил, знае какво означава това.
За тези, които не са го правили и не знаят, ще обясня че това е „висшият пилотаж“ в отслабването.
С медикаменти става по-лесно; без медикаменти става със знание и опит.
Когато пиша за тези проценти имам предвид измерване на мазнини (висцерални, подкожни и всякакви), измерени с уред пропускащ ниско-честотни електрически сигнали през тялото и отчитащ съпротивлението, демек много по-точен от старите и известни уреди за измерване на подкожни мазнини – калиперите.
Сега някой ще запеят песента, че това било „ген“, че трупането на подкожни мазнини зависи от наследствените белези и типът телосложение и т.н. и т.н., но аз ще напиша:
Не, не е „ген“!
Генетичната информация която носите в себе си от поколения назад (хиляди, а защо не милиони хора преди вас), е колко ще сте високи, какъв цвят очи ще имате, каква дължина ще бъдат крайниците ви и много други белези. Дори мога да се съглася (донякъде), че човек наследява дължината на теломерите си и от това зависи до голяма степен продължителността му на живот,
но дали ще бъдеш с наднормено тегло зависи от това как се храниш, как живееш и няма връзка с генетиката.
Преди 20 години тежах 100 килограма, 10 години по-късно стигнах до 58. Сега поддържам 68-72.
За два месеца мога да кача 10 килограма и за още два да ги смъкна. Не казвам, че това е добре за организма и трябва да се прави, но беше част от експериментите ми.
Много пъти съм чувал от приятели въпросът: „Как може да ядеш толкова много, а да не качваш?“ – Може, защото знам как работи тялото ми; знам как, какво и кога да ям.
Благодарение на наученото в годините изградих собствена теория (концепция, схващане, възглед или както искате го наречете) за храненето. Тя се основава на три основни принципа (течения, насоки) в диетологията. И към трите съм подхождал емпирично.
Доста пъти съзнателно съм прекалявал при експериментирането, но това е било вследствие необхватния ми и на моменти граничещ с извратеност изследователския дух.
Първи принцип: Разделно хранене
Най-често го препоръчвам за начало на промяната. Популярен метод, дава сравнително бързи резултати, не изисква лишаване от определени храни, лесно се практикува. Има доста информация по темата – четете.
Втори принцип: Храни с нисък гликемичен товар (някъде ще го срещнете като loading на храните)
Обръщам внимание на думата „товар“, не „индекс“ – има разлика!
Това понятие е сравнително ново и все още не много популярно в областта на диетологията. Във връзка с това ще нахвърлям няколко мотива, а пък вие ще си доразвиете темата:
- И напълняването и отслабването са в следствие на хормоналната активност на организма. Насочете вниманието си най-вече към хормона инсулин. Не че другите не са важни, но в случая има голяма зависимост между напълняването, отслабването, инсулина и храните с нисък гликемичен товар.
- Ако вече сте с наднормено тегло (всеки трети е!) и сте били така дълго време, клетките ви са „на прага“ да станат инсулиново резистентни (ако даже вече не са!). Това съвсем не означава че сте болни от Диабет Тип 2 и трябва да хукнете по доктори, но означава че скоро и това ще стане.
На тези които имат нужда от повече информация препоръчвам да намерят лекар (дори не е задължително да е ендокринолог), който да позагърби напомпаното си его и простичко да ви обясни как става обмяната на веществата на клетъчно ниво, какви сигнали дава инсулинът и какво следва когато клетките станат резистентни.
Трети принцип: Вегетарианство
Тук няма да пиша нищо, защото сигурно ще залитна в посоки които ще втрещят някой, затова оставам размислите на вас.
За тези които решат да се възползват от написаното горе и опитат промяна с цел отслабване следвайки тезата ми за храненето, съвсем хипотетично нахвърлям няколко препоръки:
- Не се теглете всеки ден на кантар.
Числото което виждате в случая не означава нищо!
Това е общо тегло в което влиза теглото на костите, ставите, течностите, кожата, мускулите, главата, косата и една малка част от него се пада на мазнините, които в случая ви интересуват. Върху тази малка част трябва да насочите вниманието си. Да се научите да и въздействате, да я следите и контролирате.
Има много по съвременни и специализирани уреди от обикновения кантара, които да ви помогнат за това. Не струват скъпо и ще ви вършат прекрасна работа.
- Не съставяйте дневния си хранителен рацион изчислявайки килокалориите на храните!
Това е грешно схващане в настоящата традиционна диетология.
Тялото ви не е печка за топлене през зимата, а храната която приемате не е кюмюр!
Не се подценявайте толкова! Обидно е за вас!
Вярно е, че от храната която приемаме се произвежда енергия и същевременно топлина, но идеята на биохимичните процеси случващи се в организма ви далеч не се свеждат само до това. Много по-добре е да се придържате към гликемичния индекс (в по-добрия случай „товар“), отколкото към килокалориите.
Знам, че някой саркастично ще се усмихнат на посоката в разсъжденията ми.
Равнодушно ги подминавам и им препоръчвам: Четете, образовайте се, експериментирайте!
- Не се задълбочавайте много в написаното по етикетите на храните!
Информацията там е за да не се чете и да не се разбира, но да отговаря на демагогските изисквания на държавната администрация с цел „защита правата на потребителя“. Тази „защита“ обаче няма нищо общо с истинската хранителна стойност на продуктите които си купувате.
Това което ви интересува няма да го прочетете на етикета.
- Не слушайте кухи философи тежащи по 200 килограма (образно казано) със сертификати и дипломи, които ви говорят за диетология!
Ако имате правилната концепция, знанията се допълват и обогатяват с четене и експериментиране. Дългогодишният опит който споделям е ценен, затова се възползвайте!
За периодичното гладуване
По-долу ще пиша за причините мотивирали ме да опитам периодичното гладуване, но преди това ще напиша няколко съществени доводи за умниците, които настървено го отричат и повтарят като папагали клиширани аргументи, които дори не са си направили труда да осъзнаят
Хората постят от хилядолетия.
Практикуването на периодичен глад и то в доста екстремни периоди е познато в много култури.
Животните в природата се лекуват чрез гладуване и това е вродено поведение – инстинкт от който съвременният човек отдавна е отвикнал благодарение на традиционната медицина.
За тези които случайно или не са попаднали на четивото, обръщам особено внимание на следното:
Не ме интересуват мнения, одобрения, насърчения, професионални рецензии или съвети
Който иска да си прави блог и да развива теориите си.
Човешкият организъм е вселена, която обаче за съжаление все още малко познаваме и разбираме. Който каквото и да напише или каже, ще е релативно или непълно, така че пожелавам успех на изследователите опознаващи собствения си организъм.
Ето и моята мотивация да се захвана с гладуване и да изследвам върху себе се резултатите от това:
Първото ми гладуване направих 2002 година след една тежко прекарана двустранна пневмония. Тогава гладувах 23 дни, като пиех само дестилирана вода.
Вторият път в който силно бях мотивиран да гладувам, беше когато отидох на преглед при кардиолог заради повишено кръвно налягане 150 горна на100 долна. Резултатът от прегледа беше дълга рецепта (една шепа лекарства) и съвет от кардиолога задължително; без отлагане и абсолютно отговорно и стриктно да си пия лекарствата. На въпроса ми: До кога? Отговорът беше:
До живот!
Това ме накара да изпадна в ужас и да се замисля сериозно.
Друг момент който провокира решение за по-дългосрочно гладуване беше, след участие в пътен инцидент, при който получих тежка травма на десния си крак. Последваха хирургически интервенции и интензивно лечение с кортикостероиди. Резултатът беше силно изразена остеопороза, а заключението на лекарите (поне на лекуващите ме) беше:
Помощни средства и естествено шепи лекарства пак „до живот“!
Към момента съм все още с “железа” в глезена; с четири скъсани коленни връзки (констатирано чрез ЯМР), но това не ми пречи да спортувам и да се чувствам нормално (поне според моите разбирания за „нормално“, годините и травмите ми).
Това всъщност са и периодите в които съм гладувал (пълен глад само на вода) повече от 20 дни.
В последните няколко години, един път в годината гладувам за по един месец, но при по-лек режим.
Еднодневни и тридневни гладувания правя целогодишно при необходимост.
В годините съм опитвал гладуване в различни интервали в зависимост от моментното ми състояние, но почти няма месец в който да не направя поне три еднодневни гладувания.
Когато пиша еднодневно гладуване имам предвид 48 часа да не приемам нищо освен сутрин кафе и вода през деня. Ако се питате защо еднодневно гладуване е 48 часа, защото се храня един път на ден, обикновено към 16 часа. Един цял ден пропускам и след това ям към 16 часа. Това е моето еднодневно гладуване.
Разбира се в него няма нищо ангажиращо и съвсем не е задължително някой да се придържа към него, това просто ми пасва най-добре на мен.
Колкото и книги да сте прочели за гладуването, колкото и друга информация и мнения да сте събрали, докато не опитате и не преживеете състоянията през които преминава тялото и психиката ви; докато не преминете периодът на наблюдение и анализиране на случващото се с вас, трудно ще разберете какво невероятно предизвикателство за човек е гладуването.
В природата гладуването е съвсем естествен процес за оцеляване. Много животни гладуват седмици наред в търсене на плячка, а когато я намерят трябва да са два пъти по бързи, ловки и силни за да се справят с екстремалната ситуация за да се нахранят.
И човек може би някога е оцелявал така, но съвременният хомо сапиенс отдавна вече не е принуден да се самолекува или да преследва храната си дни наред.
Аптеки има на всеки ъгъл, а лекарите са написали рецептата ви още преди да сте влезли в кабинетите им.
Хладилниците ни са препълнени и уж живота ни е много по-приятен и лесен, но уви това за съжаление не ни прави по-здрави.
Четете книги, питайте, слушайте, самоубеждавайте се и се надъхвайте, това е най-важният момент преди да започнете гладуване.
Ето ви и първи безплатен съвет:
Не започвайте гладуване за да отслабнете (или поне не в началото), особено ако нямате опит! Рискувате да си навредите или в по-добрия случай да останете разочаровани.
Защо? Тук ще ви „подхвърля“ основното, а вие ще си доразвиете концепцията за отслабването (все пак не сте ме наели за личен консултант).
За да горите интензивно мазнини (което се очаква при отслабването), трябва да се стремите да запазите така наречения си метаболизъм относително бърз (пиша относително защото това изисква доста опит и знания, но в крайна сметка това се очаква да стане).
Малко по метафорично ще звучи така: Трябва да държите колата си да работи на високи обороти за да вдигнете разхода И на гориво, а това не става с глад!
При гладуване организмът постепенно (в зависимост от състоянието и тренираността ви) забавя почти всичките си функции. Тъй като „не знае“ до кога ще продължи липсата на храна, а генетично му е заложено оцеляването като най-важна задача, той (организмът) свежда до минимум консумацията на енергийни запаси, демек мазнини (а и не само).
Разбира се има много нюанси в общата картина. Може с часове да се обясняват метаболитните цикли и процеси; химичните реакции и взаимодействия случващи се в организма, но тук нямам за цел да навлизаме толкова навътре в биохимията.
Литература по въпроса много, любознателните да четат, идеята е да споделя моя безценен (поне за мен) опит.
Давам ви един пример: По време на десет дневно гладуване, някъде около шестия ден, пулсът ми беше 38 удара в минута, а кръвното ми налягане около 105 систолично (горна граница) и 50 диастолично (долна граница).
За по-вещите обръщам внимание, че не съм хипотоник! Представете си колко са ми се понижили жизнените показатели.
Мога да ви давам още много примери за това, че при гладуване организмът не „гори“ интензивно калории, но спирам до тук.
Ето ви и втори безплатен съвет:
Гладувайте за да подобрите здравословното си състояние!
Изумявал съм се какви глупости могат да говорят лекари с дългогодишен опит и стаж против гладуването като форма на лечение. Вярно е, че това противоречи на доста от изкривените разбирания на традиционната медицина и ги поставя в незавидна позиция, но това не ги извинява.
Ето ви и трети безплатен съвет в две подточки:
- Не започвайте гладолечение ако не сте убедени в правотата на това което правите!
Гладуването започва от главата и се контролира от нея. Ако мозъкът ви „казва“ че ще се разболеете, бъдете сигурни че наистина ще се разболеете; ако ви „казва“ че гладът ще ви помогне, той наистина ще си свърши работата. Нямате представа какви мощни процеси се задействат в тялото ви, ако вярвате и сте убедени в начинанието. Това също има своето научно обяснение!
- Задължително се посъветвайте със специалист, по възможност с лекар!
Тук може да прозвуча противоречиво, но не е така.
Има страхотни лекари – специалисти, просто трябва да ги намерите.
В последните двадесет години гладуването ме е лекувало от почти всичко.
Изпадал съм в депресии; имал съм периоди с повишено кръвно налягане в следствие от стрес и преумора; разболявал съм се от вирусни инфекции и винаги гладът е бил част и основен фактор от процеса на лечението.
Ето и четвърти безплатен съвет:
При гладуване почивайте възможно най-много и се опитвайте да бъдете спокойни.
Лежете, разхождайте се сред природата и спете колкото може повече. Гладът лекува, но трябва да дадете възможност на организма да си свърши работата.
Защо? Ето ви и простото обяснение за това:
Когато тъпчете организма си (3-4 пъти на ден) с храна и то в повечето случаи с лоша, той (организмът) изразходва голямо количество енергия за да я обработва и усвоява. Произвежда хормони, ензими и всякакви активни вещества, които да се справят с този процес.
Отделно от това организмът продължава да функционира независимо че обработва храната. Вие се движите, говорите, мислите и т.н.
При гладуване един от основните ангажименти на организма е отпаднал и той може да „насочи вниманието си“ към други важни дейности, като възстановителни процеси или така наречената детоксикация.
Ако сте в състояние на покой, това ще му помогне, но ако физически се натоварвате или преживявате стресови ситуации, организмът постоянно ще е принуден да произвежда хормони и други активни вещества, а това ще ангажира голяма част от енергията необходима за възстановяване.
Затова – повече глад; по-малко стрес и резултатът ще е във ваша полза.
Пети безплатен съвет:
Ако започвате периодично гладуване се съобразете с лунния календар!
Сега за някой това може да се стори смешно, за други непонятно, проблемът си е техен.
За тези обаче, които решат да се замислят върху това, ще споделя нещо което да насочи вниманието им към бъдещи разсъждения и наблюдения в тази посока:
Глупаво е да се мисли, че така наречените фази на луната – новолуние и пълнолуние, влияещи и въздействащи на нещо толкова огромно и мощно като световния океан, не влияят на човека който в по-голямата си част се състои от течности.
Щете или не щете вярвайте, но фазите на луната влияят върху метаболитните процеси в организма!
Обяснение има и то научно! Четете.
Не ви казвам да започнете да си правите хороскопи (лично аз никога до сега не съм го правил, но не го и отричам), а да започнете да се наблюдавате и експериментирате в периодите от новолуние до пълнолуние и от пълнолуние до новолуние. Така аз разделям на две лунния месец.
Какво имам предвид под наблюдаване и експеримент?
Гладувайте няколко дни в първата половина от лунния месец. Следващият път, когато решите пак да гладувате, направете го в другата половина и така сменяйте няколко пъти, като задължително се наблюдавайте. Ще се убедите, че гладуването в различните половини влияе различно върху организма ви.
Попрочетете, поразсъждавайте, поекспериментирайте и анализирайте резултатите.
Как се случват нещата при мен свързани с лунните фази:
При гладуване (примерно 5 дневно) в периода от пълнолуние до новолуние се чувствам сравнително зле, отпаднал, по-тежко понасям физически натоварвания, през нощта пия вода, което рядко ми се случва при нормални обстоятелства, по-бърза загуба на тегло.
При същият период на гладуване, но в половината от новолуние до пълнолуние процесът протича различно. Понасям глада леко, работоспособен съм, физическата ми активност е почти като в нормални условия (провеждам пълноценна спортна тренировка), има застой в загубата на тегло, но не трябва да се пренебрегва факта, че индексът ми на телесни мазнини (ИТМ) е 19 (което има значение!).
Тук отварям скоба и споделям мнението си за ИТМ. По същество това е голяма глупост, но използвам израза защото е популярен и познат на повечето, а числото ще им даде някаква представа за физическото ми състояние. Има много по съвременни и точни методи за измерване и контрол на наднорменото тегло от простия калкулатор за изчисляване на ИТМ базиран на уравнение от първа степен!
Ето и моят анализ на резултатите от наблюденията ми по време на гладуване в двата лунни периода
(за всичко това има и точно научно обяснение, свързано с взаимовръзката човешка физиология-природни процеси, но това няма да ви дам наготово)
Противно на повечето специалисти, които копи-пействат някакви постулати, неразбиращи и неосъзнаващи смисъла от написаното и повтарящи като папагали, да се предприемат диети през периода на нарастваща луна (новолуние – пълнолуние), моят извод е следния:
- Ако искате да направите разтоварващо гладуване (3-5 дни) след тежки запои, преяждания, омазвания и всякакви други изцепки, без това особено да повлияе на ежедневните ви задължения, направете го през периода новолуние-пълнолуние.
- Ако обаче искате по-сериозна детоксикация след боледуване; прекаран курс на лечение с антибиотици или проблеми с черния дроб, гладувайте през периода пълнолуние-новолуние. Почивайте активно и пийте повече вода.
Моето просто обяснение за случващото се с мен в период на гладуване в зависимост от лунните фази е следното:
През половината пълнолуние-новолуние, организмът задейства интензивно очистителните и регенерационни процеси.
Това е трудоемко и изисква много енергия, затова аз почивам интензивно, изолирам се (доколкото е възможно) от външни фактори и почти не спортувам.
Това е периодът в който според мен, трябва да оставя тялото да се „самопочисти“ (детоксикира), без да заангажирам енергия за допълнителни цели доколкото е възможно това.
Както написах по-горе, в много статии ще прочетете, че периодът новолуние-пълнолуние е по-благоприятен за започване на диети и интензивно детоксикиране. Моето мнение изградено по емпиричен метод (двадесет години наблюдение върху себе си) доказва обратното.
За резултатите от едно периодично гладуване, аз съдя не само по време на самото гладуване, а и времето след това.
Затова експериментирайте, наблюдавайте се, научете се да слушате сигналите на тялото си и най-важното – да се съобразявате с тях. С трупането на опит ще разберете, че идва момент в който тялото ви само дава сигнал кога има нужда от глад.
Друг съвет:
Зимата не е подходящо време за дълго гладуване поне според моя календар, особено ако сте зиморничав тип човек като мен.
Това ще е сериозно натоварване за организма, което в моя случай най-често води до отслабване на имунната система и разстройства. Други хора обаче са споделяли, че най-добре им се отразява гладуване през зимата. Хора разни, опитвайте!
Колко вода да пиете по време на гладуване или при диета за отслабване?
Препоръчвам ви да обърнете сериозно внимание на следното: Най-важното не е колко, а каква вода пиете! Това го пиша за пореден път и дебело го подчертавам! Казвам го като специалист, който повече от двадесет години се занимава професионално с вода.
Водата в бита и в индустрията се използва за различни цели. В зависимост от това как и къде се употребява, тя (водата) се подлага на различни видове обработки.
Нямам претенции да познавам в детайли всички методи за обработка на вода свързани с индустриалното и приложение, но тук става въпрос за водата която пием.
За повечето хора тя е Н2О. Дали болшинството знаят какво точно означава това, няма значение (все пак не са всички химици), но е важно да знаят, че водата която пием не е само водород и кислород! Да, молекулата на водата се състои от два водородни и един кислороден атом, но човек няма нужда само от това.
Връщам се малко по-нагоре и продължавам мисълта си. Защо е важно не колко, а каква вода пием? Защото неразбирането и непознаването на материята карат хората да възприемат водата като почти еднаква с малки разлики във вкуса, мириса или цвета. Ако е бутилирана значи е чиста и е добре; ако на етикета пише и „минерална“ – още по-добре.
ДА ама НЕ!
Водата е жизненоважна за вашия организъм. Тя участва във всички метаболитни процеси (и не само) пряко или косвено и от това зависи вашето здравословно състояние. Затова във водата освен Н2О трябва да има в определено съотношение и водородни катиони и хидроксилни аниони; и химически елементи (натрий; магнезий; силиций; сяра; хлор; калий; калций; …) и т.н., все неща от които обмяната на веществата във вашия организъм се нуждае.
Освен всичко останало водата носи и електрически заряд, който може да бъде както с голяма разлика в стойностите; така и с положителен или отрицателен знак. Във връзка с последното: Има доста изследвания, които доказват връзката между високите стойности на заряда с отрицателен знак и дълголетието. За повече информация по темата може да прочетете в статията „Какво е окислително-възстановителен потенциал на водата“.
И така колко вода при гладуване или диета?
Колкото – толкова!
Не се насилвайте! Пак повтарям: Не е важно количеството, а качеството. Недейте забравя, че водата окислява! Помислете върху това! Всичко в големи количества става вредно!
И понеже става въпрос за водата и гладуването, ето и още малко споделен опит:
През първият си 23 дневен период на пълно гладуване (само на вода) изпих около 5 литра. Това беше преди 21 години. Не се насилвах, пиех само когато изпитвах нужда.
Сега при 10 дневно гладуване изпивам около 7-8 литра, а често и по-малко, но това е строго индивидуално и зависи от много други моментни фактори. Пиша това, за да разберете, че конкретно число няма.
Разбира се водата която препоръчвам аз при глад или диета е винаги да е обработена с устройство AQUAFITⓇ!
Правил съм и така нареченият „сух глад“, който не препоръчвам на начинаещи гладолюбители. Това си е доста екстремно преживяване.
В трите дни в които не приемах нищо се чувствах особено отпаднал и дори бих казал доста зле, но това си беше и съвсем естествено, не очаквах „цветя и рози“ – бях подготвен.
Не препоръчвам на никой да го прави или да не го прави. Ефектът/резултатът от такъв тип гладуване ЗА МЕН беше интригуващо-интересен.
Ето ви още една тема за размисъл, на която също си заслужава да обърнете особено внимание. Това според мен е отговорът на въпроса за ползите от периодичното гладуване:
Има един процес в човешкото (и не само в човешкото) тяло, който се задейства в условия на дълго (думата „дълго“ за различните организми има и различни измерения) гладуване, наречен автофагия.
Това е сравнително скоро доказан процес (свидетелство за това, колко малко познаваме собствената си физиология), но дава възможност за провеждане на много научни изследвания в тази насока.
Какво точно се случва в живата клетката, кога и как, са въпроси на които предстои да бъде отговорено от клетъчните микробиолози, но е факт че науката се занимава с глада като форма на лечение.
Какво точно първо „изяжда“ от себе си организма когато гладува дълго време, оставям на вас да поразсъждавате – не може всичко наготово, но имайте предвид, че каквото и да прочетете по темата, положителни или отрицателни мнения и теории, все още нищо от това не е доказано, особено пък при човека.
Това обаче е доказателство колко малко познаваме нашия организъм и това как работи той. Никога не забравяйте, че компютърът който управлява процесите в него е мозъкът. Той “казва” кога да се задейства даден процес и как да протече.
Тук медиците могат малко да ме опровергаят, но за темата на тази статия това може да се приеме като постулат.
Станислав
Изследовател по душа
Спортен педагог по образование
Технически консултант по професия