Библия, Новият завет, 1. От Матея свето Евангелие, Глава 26
За фарисеите: „… затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си; oбичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!…“
Пиша това есе провокиран от поредният получен звучен шамар от любимата ми държавна администрация!
Първо обаче ще започна с няколко уводни думи за тези, които не са чак толкова запознати с детайлите от работата на малките и средни частни производители в България.
За да оцелява един бизнес занимаващ се основно с производство в условия на тежка икономическа криза и жестока лоялна и нелоялна конкуренция, му трябват изключителна гъвкавост и креативност. Трябва обаче и още нещо и то се казва развойна и изследователска дейност. Тя дава възможността за усъвършенстване на технологичния и производствен процес, но главно дава възможност да се създават нови продукти и услуги, които да правят производителя интересен за пазара. Това е дълъг и сложен процес, естествено и доста скъп, но е единственият път към оцеляването.
За да има развойна дейност са необходими много неща, главно прозорливост и опит, но след това идват и множеството експерименти, тестове, изпитания, изследвания и симулации. Час от тези неща могат да бъдат извършени самостоятелно от малките и средни производителите, но има друга част за която се изисква скъпа съвременна апаратура и специалисти, с които повечето предприятия не разполагат.
Държавата обаче в лицето на БАН разполага и то в изобилие!
Тук отварям една скоба и пояснявам следното:
БАН включва над 40 института и научни звена в които работят усърдно хиляди научни работници в различни области. С част от тях, в годините ЗИТА е работила и продължава да работи ползотворно. Към тези хора творящи наука изпитвам искрен респект и уважение!
Кои са тогава фарисеите в БАН и защо пиша всичко това?
Изследователската дейност за която споменах по-горе струва скъпо. Понякога изследвания направени в университетска лаборатория, научен център или изследователско звено струват десетки хиляди левове. Когато това трябва да се повтори; потрети а понякога и още (за това се правят изпитвания и анализи – за да се видят грешките и да се усъвършенства прототипът), това става непосилно за повечето производители и така идва края на развойната дейност на много български фирми, а това ги прави посредствени и не продуктивни.
И тук стигам до моето изложение:
В началото на 2023 година (или поне аз тогава разбрах за нея) БАН отправи покана към малки, средни и големи предприятия да направят предложения за провеждане на изследвания свързани с иновативни проекти, които да се проведат в научните звена на БАН. Част от Писмото-Покана звучи така:
“Основен проблем, свързан с иновационната дейност на БАН, е недостатъчната обвързаност на разработените иновации с нуждите на бизнеса”.
Представете си колко бях радостен и обнадежден от поканата. Най-после имахме възможност да изпитаме и евентуално да усъвършенстваме действието и работата на наш иновативен продукт с който се занимаваме от няколко години. При одобрение щяхме да се възползваме от най-съвременна апаратура, която до момента не можеше и да помислим да си позволим.
И така, като един наивник на средна възраст, подлъган от кухи и изпразнени от съдържание фрази като: “Науката и бизнеса – ръка за ръка”; “Науката в подкрепа на бизнеса” и с опиянено от надежда съзнание, хукнах към Варна където се намира Центърът по хидро- и аеродинамика (звено от Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН).
Тук е мястото да споделя следното: В Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХАД) работят страхотни специалисти – учени с голям опит и знания.
И тъй като с умни и разбрани хора лесно се работи, а и там разполагат с голяма научно-изследователска база (напълно достатъчна за провеждане на изследванията които ни интересуват), бяхме готови с идеята за съставяне на наше предложение към БАН свързано с писмото-поканата.
След няколко дни и след съгласуване с колегите от ЦХАД бях готов с официалното “Предложение за развитие на тематично направление”.
На 27 февруари 2023 година го изпратих на посочения електронен адрес на БАН. Поти веднага получих отговор от главния научен секретар, с което ми благодари и ми съобщава, че предложенията ще бъдат разгледани, обобщени и обсъдени, за което те (БАН) имат грижата да ме информират.
От тогава (27 февруари 2023г.) до ден днешен (пиша тази статия на 02 август 2023 година)няма никакъв отговор на предложението ни.
Няколко пъти молих за информация и главния научен секретар, и председателя на БАН, но отговор не получих – ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ. “Обратни разписки” на писмата ми обаче получавах, което означаваше, че все някой ги чете.
Чете, ама не отговаря!
И като заключение ще споделя изводите си и моя снизходителен коментар за случилото се:
Оставам стъписан когато гледам и чета на колко социални и научни събития присъстват тези хора (имам предвид ръководството на БАН). В колко телевизионни и радиопредавания участват. Каква богата научно-изследователска и приложна дейност осъществяват. Колко участия в международни проекти и колко години от живота си са отдали на образование, а нямат никаква СРАМ! Не знам, може би егото расте правопропорционално на растящата държавна длъжност.
Никой обаче, независимо от научната си степен или заеманата държавна службица, няма право да се подиграва с чуждия труд, независимо на колко и как го оценява!
И както пиша, че уж нямат право, така за пореден път държавните номенклатурчици безмълвно, но пък звучно
ми излющяха поредния назидателно-възпитателен шамар.
А въпросният научен елит ще си получи и другият; по-другият и т.н. месеци трудовото възнаграждение, заедно с внесената пенсионна вноска и пак ще лапа на поредната държавна софра с научна насоченост, платена от смешниците данъкоплатци (демек ние и такива като нас) – български производители мъчещи се като грешни дяволи да правят развойна дейност.
По продуктивна от тази българска академия на науките – здраве му кажи.
И така, предложенията са направени от амсалаците; височайшите особи от БАН великодушно са демонстрирали заинтересованост към простолюдието (разбирайте малкият и среден бизнес); погъделичкали са лицемерното си филантропско его; сигурно са организирали някой и друго PR събитие с присъствието на медии и… КРАЙ!
„Ни дума, ни вопъл, ни стон“, както е написал в едно свое произведение Веселин Андреев.
Работата на научните светила е изпълнена, възнагражденията са заслужени!
Много ми се иска някой да ме опровергай и да ми докаже колко не съм прав, но кой ли ще се занимава да ми отговаря. ЗИТА отдавна не прави маси и не събира журналисти. Уви такава е възможността на малкия бизнес (който уж е гръбнака на икономиката), да прави наука със съдействието на държавата.
И сега, ако някой умник ме попита, откъде накъде и защо някой да ми е длъжен, ще кажа:
Тези институти, тези научно-технически бази, тези лаборатории и скъпа изследователска техника, тези заплати, премии и бонуси на научни работници са платени и се плащат от нас! А което е закупено по някоя и друга европейска програма, пак парите са отпуснати защото България е член на ЕС и си плаща членския внос, който също излиза от нашия скъсан бедняшки джоб.
Толкова съм отвратен от лицемерието на тези хора, че нямам думи да завърша есето си, затова пиша само…
КРАЙ!
Станислав Джамбазов
С уважение към държавните чиновници от БАН
Comment (1)